Имах интересен осъзнат сън, в който пробвах една техника за запазване стабилността на съня. Когато усещах, че става нестабилен на 2-3 пъти, почвах да си гледам в ръцете (съсредоточавах се само в тях) и изчаквах да се изгради наново. По този начин получих 3 последователни осъзнати сънища.

Бях с брат ми и дядо ми на един висок мост в Пловдив. Докато си говорихме, се сетих, че дядо ми е починал и че това е сън. Не му го казах веднага, защото знаех, че ще изчезне по този начин. Насладих се на разговора още малко. Когато му го казах, той наистина изчезна. Повървях малко, но сънят стана нестабилен. Погледнах си ръцете и в земята. Всичко около мен стана черно. Съсредоточих се и изчаках сънят да се изгради наново. Когато вдигнах очи бях в стаята ми. Започнах да се оглеждам. проверявах дали ще им най- различни предмети из нея и дали ще се променят когато си върна погледа на тях. Интересно ми беше да гледам колко много детайли има в стаята, която сънят ми беше изградил. Отидох до единият ъгъл, където имаше купчина играчки и други неща. Реших да пробвам какво ще стане ако не гледам към тях и се опитам да взема някоя от тях. Извърнах глава и започнах да ровя на сляпо в купчината. Щом не я гледах, тя се беше променила и я усещах като купчина чаршафи и щом си помислих, че все пак трябва да има нещо там, започнах да усещам 1-2 предмета сред чаршафите.

Този експеримент ми показа, че когато нещо е извън погледа ми и не мисля за него по време на сън, то на практика изчезва. Аз знаех, че трябва да има нещо и го усещах като чаршафи. Предметите в съня съществуват до толкова, доколкото аз го виждам и усещам.

Сънят отново стана нестабилен и аз отново се съсредоточих върху ръцете си. Всичко стана черно, а когато вдигнах очи, се беше оформил нов сън. Бях на терасата. Брат ми вървеше след мен. Зачудих се какво искам да правя. Първо ми хрумна да полетя, но се разколебах заради брат ми, а и защото си бях казал, че следващия път ще направя нещо друго. Излязох на външната страна на терасата и започнах да се движа по перваза. Бях на втория етаж, но не ме беше страх, защото знаех, че е сън.